Еньовден е празник от българския народен календар, който се чества всяка година на 24 юни. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене и затова се свързва с култа към слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Още от древността се вярва в поверието, че "Свети Еньо е наметнал кожуха си и е отишъл да търси зимата".

Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, събиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята, омайват тревите и цветята, и им придават лечебна магическа сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. На този ден те се смятат за най-лековити, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести, и за болестта без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.

На празника се изпълнява обичаят Еньова буля (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо) по името на основното обредно лице. Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце, в старинна булченска носия: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна/сребриста пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото/селището, обхождайки доколкото е възможно нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.

В Асеновград се организира специфичен вариант на Еньовата буля, в който се преплитат българските традиции, влияния от гръцкото население, живяло там. Ритуалът „калиница“ е единствен по рода си, характерен е само за Асеновград и се провежда веднъж годишно – на Еньовден.

Рано сутринта малките момиченца облечени в бели рокли, тръгват към параклиса "Свети Ян" пеейки песента "Вижте нашата калиничка, колко е красивичка. Тя ще стане по-красивичка, нека ни е живичка."

Калиница означава хубавица, малка мома, красавица и за такава се е избирало момиченце на възраст от 3 до 6 години.

На Еньовден имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо

Хората с имена на билки също имат имен ден, макар че те празнуват своя имен ден и на Цветница  като  Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза  и други.