Откъде произлиза Хомеопатията

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики.
Сред формите на лечение, използвани по това време, са кръвопускане, прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции, като опиум, смирна и змийска плът. Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.

Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:

Лекуване на подобното с подобно – заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.[35] Например при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен оток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивния артрит.

Ниски дозировки на препаратите – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.[35] Затова, както и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация.

Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

Разреждане. За достигане на хомеопатични концентрации в един препарат избраната изходната субстанция, било то биологична такава, химически елемент или съединение и в частност конвенционални лекарствени средства, се разрежда серийно във вода или етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с число, последвано от буквите СН или CK (C от английското centesimal, буквално „една стотна“, H като Ханеман, т.е. разредено по метода на Ханеман, а К означава, че е разредено по метода на Корсаков). Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител – получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания обикновено до 30СН, което е и препоръчвания според Ханеман разтвор, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200CH, 200CK в Осцилококцинум (Oscillococcinum) на Боарон.

Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:
Ако {\displaystyle {\mathcal {N}}} е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е {\displaystyle {{\mathcal {N}} \over 100^{n}}}, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено {\displaystyle 1\times 10^{24}} пъти. Ако началното количество вещество е било един мол, т.е. съдържало е {\displaystyle {\mathcal {N}}={\mathcal {N}}_{A}=6.02\times 10^{23}}  молекули (виж Число на Авогадро), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12 разреждания едно към сто) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.

Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната хипотеза за памет на водата, т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него. Разликата между метода на Ханеман (CH) и Корсаков (CK) е, че според Ханеман всяко последващо стократно разреждане се прави в нов съд, докато по метода на Корсаков се приема, че когато се изсипе съдържанието на съда в определен за целта друг съд, в първия остава една стотна от разтвора, което означава, че в същия съд можеш да долееш разтворителя за постигане на нов 1/100 разтвор и така n пъти до постигне на желаната бедност. Определено вторият е спестяващ време и по-икономичен, като и при двата на всяко постъпателно разреждане се извършва „динамизация“ с цел „потенциране“.

Динамизация и потенциране: Между всяко стократно разреждане се извършва „динамизация“ – разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтворът се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до процес, наречен „потенциране“. По този алхимичен начин според представите на хомеопатията лекарствените ефекти на разтвора се усилват и колкото по-разреден е разтворът, толкова по-силен е ефектът от него.

Френската фирма „Боарон“ предлага препарати с разреждане (потенция) 5СН, 9СН, 12СН, 15СН и 30СН. Други школи (класическата хомеопатия) използват главно разреждания от 6CH, 30СН, 200СН, 1М (=1000СН), 10М (=10 000СН). Фирмата „Хелвет" произвежда ветеринарни хомеопатични средства. В много европейски страни има дори асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например около 10% от ветеринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в „Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия".

Изпитание (хомеопатично, да не се бърка с клинично изпитание):

Хомеопатичните препарати се приемат като такива след хомеопатични изпитания или хомеопатично доказване (подвеждащо в английския език за хомеопатичен термин се използва думата Proving, с етимология от немския език: Prüfung – тествам, опитвам), което представлява приемане на хомеопатичен препарат от здрав индивид с цел изпитване на неговите свойства.

При хомеопатично изпитване приелият лекарството индивид обикновено проявява слаби симптоми (физически), но също емоционални и умствени, които са всъщност симптоми на съответното лекарство, които продължават в рамките на една седмица. Например подобни симптоми могат да бъдат често кихане придружено с чувство на отегчение и главоболие. Симптомите, проявени при хомеопатичното изпитване, не траят дълго, а отшумяват при прекъсване на приемането на лекарството. Хомеопатичните изпитвания обикновено се правят от множество изпитващи, като резултатите се вписват в обща листа, сравняват се и се обработват. Потвърдени от практиката, нови лекарства и резултати от изпитвания се вписват в реперториума и материя медика.

Хомеопатията по света.

Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Франция, Индия, Русия и където има дългогодишни традиции и се преподава в някои университети, което предизвиква и критики.

В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и хомеопати, които са издържали допълнително медицинско образование и изпити. В същото време в множество европейски страни има възбрана за плащането от здравните каси на лечения с хомеопатични препарати. Това е така в Италия, Испания, Финландия, Швеция, Норвегия, Ирландия и Великобритания.

Хомеопатията в България

Лондонският хомеопатичен колеж основно благодарение на усилията на Питър Чапел (който работи за популяризирането на хомеопатията в Източна и Централна Европа след промените и до 1999 г.) започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори предимно от Англия (също и Австралия) още от 1992 г. LCCH са последователи на ханемановата традиция в хомеопатията. „Боарон“ навлиза в България през 1996 г. и започва провеждане на курсове по подобие на Центъра за обучение и разпространение на хомеопатията във Франция.

Като страна по провеждането на курсове съвместно с LCCH е организацията „Хомеопатично общество България“, а работата с курсове и препарати на „Боарон“ – „Боарон България“ и Българската медицинска хомеопатична организация, асоцииран член на Българския лекарски съюз. ХО и LCCH провеждат семинарите обикновено в планинските области на България, докато „Боарон България“ предпочита за място за провеждане на своите конференции курорта Албена.

Освен Хомеопатично общество България са създадени още множество организации и обучителни центрове по класическа хомеопатия, като център „Анхира“, „ХомеоХелп“ и други, свързани по един или друг начин с ХО и LCCH. Тъй като целта на LCCH е основно популяризирането и въвеждането на хомеопатията и неговата работа извън Великобритания има предимно временен характер, постепенно при провеждането на съвместни курсове и обучения по хомеопатия от ХО и LCCH се включват все повече български хомеопати, като в определен момент ХО продължава да работи самостоятелно.

Предписания на препарати се правят на базата на хомеопатични интервюта.

При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.
При острите заболявания (въз основа на информацията, събрана по време на интервюто, физикалния преглед и изследванията) се предписва съответното хомеопатично лекарство, а при хроничните заболявания се събира информация за начина, по който боледува пациентът във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н., цялостната картина на заболяванията.

Хомеопатичният преглед / Хомеопатичното интервю представлява разширено интервю, като се задават различни въпроси, които при класическата хомеопатия целят намирането на симилимума, или цялостната картина на пациента, а при други хомеопатични практики целят да се изясни личната (индивидуална) „реактивност“ на пациента.

При практиките със „смесени лекарства“, за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност, се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др. Според класическата хомеопатия характерът, индивидуалната история, съставляват цялост със симптомите, продиктувани от влошавания, които са характерни за индивидуалността на пациента – тези влошавания трябва да бъдат излекувани с хомеопатичното лекарство. При „смесените лекарства“ обаче се лекуват само отделните симптоми, като изборът на лекарство е подпомаган от общата картина. Някои школи на смесени лекарства извън България също практикуват същински холистичен подход.

При приемане на хомеопатични препарати се държи сметка на факта, че всеки човек (пациент) е уникален със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на терапията е да се избере хомеопатичен препарат, който да „отключи" оздравителна реакция в организма на болния. За целта се избира разтвор, направен от вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен, по принципа на подобието. Например за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин – медикамент, известен със страничния си ефект – главоболие.

Хомеопатичните препарати не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага самостоятелно при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др., а само като допълнение при задължително поддържане на основното лечение, включващо приемане на заместващи вещества, хормони и т.н.

Хомеопатичното лечение е ней-ефективно, когато:
болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения; организмът е със запазени способности да реагира; е възможно да се намери вещество (има правени изпитания), което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F

Прочети още

Стани част от нашия свят

Абонирай се и открий света на AptekaZdrave и неговите специални предложения